В гората нещо се случва

11 яну 2009, 9:23pm

Нека посрещнем новата 2009 година по културно му. Представям ви новата си мини-стихосбирка, която отразява жестоката горска действителност и тегобите на земните твари.

~

Ежко-бежко-таралежко,
стъпил нещо много тежко,
паднал бързо от скалата
и размазал си главата.

~

Кума-лиса леща яла,
и накрая се усрала.
Бърсала се тя с листенца
и с малинови цветченца,
но гората тъй смърдяла,
че тревата пожълтяла.

~

Зайченцето-бяло,
то от чума е умряло.
Неговата мила майка,
пухкавата бяла зайка -
тя била заклана,
сварена и одрана.

~

Пък жирафът стар и болен,
се споминал недоволен,
че до сетният си дъх
неможал да хапне мъх.

~

Из “тегобите на земните твари”,
/А.Ласков 2009 /

Тъй като не искам да разстрайвам читателите прекалено, засега стига толкова, но бъдете сигурни, че като се случи нещо ново в гората ще ви държа в течение.

Дървен философ

19 авг 2008, 1:32am

Много се дразня, когато се опитвам да говоря с някой дървен философ.
Тъжно ми е да го кажа, но света е пълен с дървени философи. Ето няколко характеристики, по които незабавно можете да ги познаете:

  1. Когато изразите някоя по-нетрадиционна идея те не разбират. Обаче не си признават. Вместо това се хващат за думите и ги обръщат на тъпа шега.
  2. Когато започнете да говорите, те ви прекъсват в началото на второто изречение. Според тях всеки събеседник има право само на едно изречение и то за предпочитане кратко.
  3. Когато започнете да спорите логически те започват да викат. Според дървените философи прав е този, който може да говори най-високо.

Като имаме предвид тези три основни качества, можем да дадем кратка дефиниция на това отпадъчно явление, дървената философия:

Дървената философия, това е тенденция човек да не слуша какво му се говори, но да си дава вид че слуша. Да отговаря с голям авторитет, но пък за сметка на това без каквато и да е логика. На дървения философ логиката не му е присъща. Присъщо му е постоянното усилие да затапи събеседника и да излезе прав, независимо дали е прав, крив или нещо посредата.

Лунно затъмнение

17 авг 2008, 3:29am

Тази нощ имаше частично лунно затъмнение и аз нащраках няколко луни от 23:30 до 24h. За съжаление на на моите фотоси им липсва детайл, понеже фотоапарата ми е доста любителски и не е предназначен за такива дейности.

Нека първо изясня, че частичните лунни затъмнения се наблюдават сравнително често – най-малко два пъти в годината. Затъмнението тази нощ всъщност беше второто и последно за 2008. Пълно лунно затъмнение ще има чак на 21 декември 2010 година.

Мдамм…. Навремето затъмненията са създавали доста грижи и проблеми, тъй като са се съчетавали по особено неприятен начин с религията. Представете си колко е депресиращо да видиш как луната изчезва, ако от малък са ти натяквали че тя е някакво си там божество, небесна каляска и прочие,  без която света не може.

Мнозина просто са изпадали в истерия, но други са намерили практичен начин да се справят с проблема. Например викингите са вдигали колкото се може повече шум по време на слънчево и лунно затъмнение, за да подплашат нещото което е нападнало небесното светило и се опитва да го изяде.

Тъй като този проблем възниквал периодично в крайна сметка се наложило мнението, че има два небесни вълка Скол и Хати, които от време на време огладняват. Когато Скол огладнее, слънцето е в опасност и трябва да бъде спасено. Когато Хати огладнее в опасност е луната.

Китайците пък, с типичната им грандомания, са настоявали че луната се поглъща от дракон и след това бива изплювана от същия този дракон. Дълбоко ги е тормозил въпросът защо драконът изплюва луната всеки път. Ако е лоша на вкус, то мъдрото същество е трябвало да се поучи от грешката си и да не прави повторни опити. Уви, година след година сцената се повтаряла.

По-изобретателни били  египтяните. Те вярвали че виновникът е гигантска небесна свиня, понеже само свиня може да реши да яде такова нещо.

Изобщо, мотивът с изяждането е много разпространен. Гърците обаче знаели, че земята е кълбо и това ги накарало да се замислят, че тя може да хвърля сянка върху луната, която също е кълбо. За тях било пределно ясно, че няма никакъв небесен шопар или късопаметен дракон, но стратегически си мълчали. В продължение на цяло хилядолетие останалите велики цивилизации трябвало да вардят луната с камъни и други подръчни средства.

През средновековието хората възприели различен подход. Когато се случело нещо ненормално, било то затъмнение или друго скверно събитие, ясно било че е виновна някоя вещица. Просто трябвало да я намерят и да я изгорят на кладата. След това всичко си потръгвало по старо му.

В днешно време не е останала и частица суеверен страх. Хората вече са наясно с разните космически неща и те им изглеждат съвсем прости. Колко е лесен животът ни. Вече не трябва да хвърляме камъни по луната два пъти годишно.

Даже напоследък NASA крои планове да установи постоянна база там. Честно казано не знам каква е причината, даваща мотивация на този проект. Луната е доста пустинно място и даже да има някакви минерални ресурси, които да могат да бъдат експлоатирани, транспортът им до земята ще струва безумно скъпо. Може би е просто въпрос на престиж? Не знам, но лично на мен идеята ми харесва и ако зависеше от моето решение, то бих колонизирал луната просто ей-така, за да има още една обитавана планета. Разбира се, един политик едва ли би се ръководил от такава идеалистична и по детински наивна мотивация.

Както и да е, не е това важното. Основното ми притеснение е за астронавтите. Горките смели хора, какво ли ще стане с тях ако им налети небесният шопар? Това би било пълна трагедия и освен това доста притеснителна ситуация за NASA. Убеден съм, че няма да си признаят ако им се случи нещо такова.

Да научиш някой на нещо

06 юли 2008, 8:41pm

Има три вида хора – първият вид хора успяват сами да видят истината. Вторият вид хора успяват да видят истината, когато им я покажеш. Третият вид хора не могат никога да видят истината, дори да им я покажеш и да счупиш няколко чаши за да подсилиш ефекта.

Това не е моя идея, а нещо което бях чел и вчера се сетих за него. За съжаление не си спомням кой е авторът, но важното е че моите наблюдения го потвърждават. Това е една много ценна истина, която трябва да се знае и използва.

Първият и вторият вид хора са достойни слушатели и събеседници. Те са съгласни да възприемат нови връзки между фактите и могат да допринесат с нещо ново. Третият вид хора предпочитат да повтарят 2-3 неща, които си знаят от малки. Независимо какво се случва около тях и какво им се обяснява, те си повтарят свойте си аксиоматични истини.

Много важно е човек да съумее бързо да разпознава хората от третия вид. На тях не трябва да се опитва да им обяснява нищо, не трябва да се мъчи да ги учи на нищо. Такива опити няма да постигнат никакъв резултат. Още по-лошо, те само ще доведат до много излишни нерви и пропиляна енергия.

(Да не говорим за похабения алкохол, ако се случи счупените чаши да са били пълни.)