Аз съм запален почитателн на фентъзито и научната фантастика, и с тази статия искам да представя последното си открите – Тъмната Кула на Стивън Кинг. Сагата се състои от седем романа по които Кинг работи в продължение на 22 години. Но в крайна сметка сагата е завършена, за разлика от някои други. Много неприятен момент се получи когато Робърт Джордън реши да умря преди да напише последната книга от Колелото. Но да не се отклоняваме – това е друга легенда, която ще бъде разказана друг път.

Тъмната Кула е завършена и представлява най-мащабното творение на майстора на ужаса. Първата книга, преведена като “Стрелецът” (The Gunslinger), наистина ми допадна. Беше интересна, епична и страшна, както може да се очаква от Кинг. Засега съм прочел само този начален роман от сагата, така че не мога да кажа в каква посока ще се развият нещата. Тук искам да кажа няколко думи именно за тази първа книга.

Романът представлява ункиална смесица от жанрове. Кинг поставя героя в свят, който напомня на американския див запад. Бързо ставя ясно, че има неща свръхестествено, нещо сатанинско което мъти водите в малкото унило градче. Градче пълно с изроди и тъпи хора. Появява се и определен свещеник, за който няма да кажа нищо, освен че определено не е от лагера на доброто.

Събитията се развиват стабилно в една посока. Но тъкмо когато читателят си мисли, че нещата вече са ясни, книгата разкрива нещо ново. Отделни спомени, сънища и безцелни размисли на героя постепенно разкриват мозайка от епични събития. Отделните фрагменти се обединяват, пасват на мястото си, и всичко придобива нов смисъл. В книгата няма елфи, и само една нищо и никаква магическа гора, но определено не й липсва мащабност и магия. Фентъзито си присъства доста стабилно. Плюс пистолетите на нашия “срелец”.

Между другото препоръчвам романът да се чете на Английски. Кинг използна много каубойски изрази и всеки опит за превод би довел до значително осакатяване. Не ми се мисли на какво прилича превода, щом книгата е кръстена “Стрелецът”. Признавам си, в момента не мога да измисля по-добро заглавие, но “стрелецът” ми звучи тъпо – представям си го с лък. Той е с револвери.

Както може да се предположи за книга написана от Стивън Кинг, това е доста подтискащо четиво. Нашия Стрелец се изправя срещу един пустинен и безразличен свят, изпълнен с тъпи фанатични хора. Черва и кръв няма особено много, но пак се срещат. Има и страхотийки тук-таме :-). Някъде към средата на книгата се появява второстепенен герой, който превръща Стрелеца ни в пълен анит-герой. Става изключително трудно да не го намразите. Но може би на мен така ми се струва, трябва да прочетете книгата за да решите за себе си :-).

Обсадената цитадела е един филм, в който става дума за мравки. По-точно става дума за термитите, тези миролюбиви подобни на хлебарки нещица, които ден след ден изграждат величествения си замък. Но също така за мравките номади – жестоки месоядни твари, които вечно щъкат в търсене на нещо подходящо за изяждане. Всъщност те не са особено придирчиви. Примамва ги обаче миризмата на малки термитчета…

Някой би казал, че това е документен филм за живота на насекомите и няма да е далеч от истината. Може обаче с много по-голяма точност да се каже, че това е една художествена измислица, която се стреми да бъде вярна на научните факти. Според мен успява и с двете. Никога не съм си представял, че мога да съчувствам на термит, но ето че този филм го доказа. Указа се, че е възможно и още как. Ще видите как към средата на цялата епопея ще мразите черната царица и безобразните й копои, които изяждат невинните ларви. А пък термитната царица, в цялото й разплуто величие, ще предизвиква у вас най-топли чувства. Аз лично даже й се възхищавам.

Жестоко нещо са това, теримитите. Японците даже и да имаха по шест крака, пак нямаше да могат да се мерят с тях.

Но… но какво е това? Моля ви се, погледнете какво има да каже българската Wikipedia за Чушкопека.

Чушкопекът е домакински уред за печене на чушки или още пиперки. Обикновено е с цилиндрична форма, с цилиндрична кухина, заобиколена от нагревател, в която се събира една голяма чушка. Съществуват чушкопеци и за повече от една чушка, например така нареченият „тип Мерцедес“ с разделителна пластина в средата. Чушкопекът може да се използва и за печене на други продукти, например патладжани или картофи.

Тази кратка статия е своеобразен шедьовър, тя е написана с такъв съвършен научен изказ.

Питам се – защо статията за Чушкопек е написана толкова литературно, а статията за Пиксел например, предизвиква кръвотечение от носа и аневризма?

Никой не може да отговори, но едно е ясно – човекът който е способен да говори за чушки с такъв финес трябва незабавно да се притече на помощ в останалите категории на българското Wiki. Защото положението е страшно и ако не той, няма кой друг да го спаси!

P.S. Заслугата за това откритие е на Bowser, индивидът който разработва това нещо, но напоследък малко го мръзи :).

Оригниалната японска версия на този филм е заснета през 1998г. и определено се различава от американска адаптация, която четири години по-късно излиза като “The Ring”. Принципно съм малко скептично настроен към jhorror филми, но Ringu прави едно щастливо изключение.

Нашият главен герой е Reiko, журналистка разследваща необичайната смърт на няколко момичета. Случаят обаче излиза извън рамките на чисто професионалните й задължения, когато става ясно, че смъртта на собствената й племенника по някакъв мистериозен начин е обвързана с тези предполагаеми убийства. Единствената връзка между убитите е това, че в седмицата преди смъртта си всички те са гледали определена видеокасета.

Reiko решава, че за да продължи разследването си, трябва да изгледа касетата и в този миг на умопомрачение си създава доста сериозни неприятности… Записът само добавя още загадки и то такива, за решаването на които тя разполага само със 7 дин. За капак, в цялата история се намесва бившият й мъж Ruji, като и синът им. И двамата имат свръхестествени способности, което ги прави особено чувствителни за случващите се наоколо зловещини…

Шегата настрана, това което ми хареса в този филм е, че нещата наистина се случват по логичен начин. Мистерията и страховитите моменти не са разхвърляни тук и там, колкото да създадат нужния ефект. Напротив, всичко се подчинява на някаква вътрешна логика и резултата е наистина убедителен. Всъщност през по-голямата част от филма почти няма специални ефекти нито пък разни гнусни моменти от сорта на хвърчащи във всички посоки черва и реки от кръв. Историята започва много спокойно и интригуващо, като се фокусира повече върху разгадаването на мистерията, отколкото върху изтъркани опити за сплашване на зрителите. Все пак филмът остава верен на жанра и постепенно всичко придобива доста мрачно звучене. Мога да кажа, че финалът ако не друго, поне ще ви накара да изключвате телевизора от контакта преди да си легнете ;).